Alcozar е хранителна добавка на капки, която пробвах, защото пиех по-често, отколкото ми се искаше, и исках да ми е по-лесно да отказвам вечер. За мен това беше опит да си върна малко контрол, без да разчитам само на воля. Ползвах го като ежедневна подкрепа и следях дали ще ми помогне и с усещането за тежест в тялото.
Първото, което ми направи впечатление, беше кафявото шише и зелено-белият дизайн. Отпред пишеше, че продуктът е насочен към поддържане на нормалната функция на черния дроб, а в кутията имаше и листовка, което ми беше полезно. Дразнеше ме малко, че етикетът беше на английски, при положение че го взимах за българския пазар. Самият продукт е течен, а за мен това беше удобно, защото не обичам сложни схеми.
Как го приемах
Приемах го два пъти дневно по 20 капки, разредени в около 100 милилитра вода. Сутрин го пиех след кафе, а вечер – около час преди вечеря. Не го слагах в сок, защото после ми оставяше странна миризма по чашата. Държах шишето на тъмно в шкафа и го затварях добре, защото веднъж капачката беше останала леко развинтена и после лепнеше.
Ползвах Alcozar общо около шест седмици. Капкомерът не ме впечатли с точност – понякога пускаше по две капки наведнъж, друг път се бавеше и броенето ставаше досадно. Това не беше голям проблем, но го забелязвах почти всеки ден. За мен беше важно и че го приемах само за себе си, без да го крия в храна или напитки на друг човек.
Какво усетих
Първата седмица почти нищо не се промени. Нито ми стана по-добре веднага, нито ми стана по-зле. Ако някой очаква мигновено отвращение към алкохола, при мен такъв ефект нямаше.
Около втората седмица забелязах нещо по-тихо, но полезно: вечерната мисъл „още едно“ не беше толкова настоятелна. Не изчезна напълно, само стана по-слаба. Това ми даде малък буфер и ми помогна да отлагам решението, вместо веднага да посягам към чашата. Няколко вечери минах само с безалкохолно или чай, без да се чувствам, че се насилвам.
Към третата и четвъртата седмица ефектът ми се стори по-стабилен. Не бих казал, че добавката „поправи“ настроението ми, но се усещах малко по-равен психически. Имаше по-малко онова неспокойствие, което понякога ме бута да пия, за да се отпусна. Сутрин се будех и по-свеж, но тук съм честен – вероятно и защото вече реално пиех по-рядко.
За черния дроб не мога да твърдя нищо голямо без изследвания. Мога само да кажа, че тежестта под дясното ребро, която понякога усещах след по-тежки вечери, се появяваше по-рядко. За мен това беше приятен плюс, но не бих го приписал на една-единствена причина. И намаленото пиене сигурно имаше своята роля.
Какво не ми хареса
- Имаше билков послевкус, който понякога ми звучеше твърде „медицински“.
- В първите дни усетих леко свиване в стомаха след приема.
- Ако го вземех по-късно вечер, сънят ми ставаше по-плитък.
- Не ми реши социалния проблем с отказването на събирания.
Важното за мен беше, че Alcozar не махна желанието за алкохол на сто процента. По-скоро ми даде малка опора. Ако бях решил да пия независимо от всичко, едва ли щеше да ме спре. Работеше най-добре в момент, когато вече бях готов да променя навиците си.
Знам, че в описанията му се споменават билкови съставки като пуерария, китайски лимонник, мащерка, глухарче, бял трън и женско биле. Аз не съм имал алергии към билки, но ако човек е чувствителен към тях, има проблеми с кръвно или стомах, или пие лекарства, бих бил внимателен. При по-сериозна зависимост или абстиненция не бих разчитал само на такава добавка.
Ако трябва да го обобщя човешки, Alcozar ми помогна най-вече с импулса да пия вечер и с малко по-спокойни дни. Не го усещах като магия, а като допълнителна опора. Бих го взел пак, но само с мисълта, че това е помощ, не решение, и че собственото ми поведение остава решаващо.