Ocuvit е хранителна добавка за здравето на очите под формата на капсули. Изпробвах я заради ежедневната умора на очите след дълга работа пред екрана, когато вечер очите ми изсъхваха и ми беше по-трудно да премина от монитора към книгата. Мен ме интересуваше едно: да бъдат очите ми по-малко уморени в края на деня.
Започнах да приемам по една капсула всяка сутрин с закуска. Правих го в продължение на шест седмици. Пиех капсулата с чаша вода, тъй като само с кафе беше неудобно да я преглътна. В опаковката имаше двадесет капсули, затова се запасих с няколко опаковки предварително, за да не се налага да правя пауза по средата.
В състава за мен най-важни бяха лутеин, зеаксантин, екстракт от боровинки, витамини A, E и C и цинк. Тази комбинация ми се стори логична като допълнение към обичайната рутина, особено когато почти целия ден гледам в екран. Въпреки това от самото начало гледах на това като на добавка, а не като на лекарство. Не очаквах, че капсулите ще заменят очилата или ще решат всички проблеми с зрението.
През първата седмица почти не усетих нищо. Очите ми все още се уморяваха около четири следобед, а вечер все пак исках да мига по-често. Единственото неприятно нещо беше лекото оригване след капсулата, ако за закуска ядох само йогурт. Когато започнах да я пия след нормална храна, това усещане изчезна.
През втората седмица забелязах малка промяна. След работа очите не изглеждаха толкова пясъчни, особено когато вкъщи за кратко проверявах съобщенията на телефона. Това не беше осезаемо облекчение. Просто вечер по-малко търках очите и по-рядко ми трябваха овлажняващи капки.
Най-осезаемата разлика усетих около третата седмица. Когато работех с текст, белият екран ме дразнеше по-малко, а когато преминах от компютъра на разстояние, очите ми се адаптираха по-бързо. По-рано изображението беше малко размито за няколко секунди. Приемайки Ocuvit, това усещане не изчезна напълно, но се появяваше по-рядко.
Хареса ми, че рутината беше проста. Държах капсулата до чайника, защото иначе два пъти я бях забравила. На масата тя ми напомняше за себе си по-добре от напомнянето на телефона. В същото време се опитвах на всеки час поне за кратко да погледна през прозореца и по-често да пия вода. Честно казано, бих казала, че подобрението не се дължеше само на капсулите, а и на тези малки навици.
През четвъртата и петата седмица очите вечер бяха по-спокойни, но по-остро зрение без очила така и не се появи. Моята късогледство не се промени. Малките надписи отдалеч не можех да чета по-добре, а през нощта фаровете на колата все пак понякога излъчваха светлинни кръгове около себе си. Ocuvit ми помогна повече с ежедневния комфорт, отколкото с остротата на зрението.
- повърхността на капсулата ми се стори суха и понякога залепваше за езика;
- в първите дни усетих слаб билков аромат, който за кратко оставаше по пръстите;
- едно утро, след като я изпих на празен стомах, се появи леко гадене;
- ефектът не беше бърз и не беше толкова осезаем, колкото би могло да изглежда от описанията.
Ocuvit, според моя опит, е най-подходящ за човек, чиито очи се уморяват от екраните, изсъхват в помещения или вечер се чувстват преуморени. Аз бих го оценил като ежедневна добавка, а не като решение за по-сериозен проблем. Ако зрението рязко се влошава, очите болят, появяват се светкавици, сенки или постоянна замъгленост, само капсулите определено не са достатъчни. В такъв случай бих избрал преглед при очен лекар.
Препоръчвам да се внимава и на тези, които вече използват други добавки с витамин A, E или цинк. За мен би било важно да не надвишавам същите вещества от няколко различни опаковки. На хора с алергии или на тези, които приемат постоянни лекарства, преди да започнат, е добре да се консултират с лекар или фармацевт.
Бих ли купил Ocuvit отново? Вероятно да, ако отново имам интензивен период пред екрани и искам нежно допълнение към грижата за очите. Не бих го купил заради обещанието да възстанови зрението. Той ми даде нещо по-истинско: по-малко вечерна умора на очите и малко повече комфорт.