Derila е ергономична възглавница от мемори пяна с вдлъбнатина за главата и извити части за врата. Избрах я, защото често се будех със схванат врат след сън настрани и по гръб. Исках най-вече да намаля онова сутрешно дърпане към рамото.
Ползвах я всяка нощ в продължение на шест седмици. Не слагах друга възглавница отдолу, защото тогава главата ми отиваше твърде високо. Най-удобно ми беше да я ориентирам с по-високата извита част към врата.
Още в началото усетих, че пяната не е мека по начина, по който изглежда на снимка. Тя се нагласяше под тежестта на главата ми сравнително бавно и това ми хареса, защото не потъвах рязко, когато се обърнех. Първата вечер ми се стори ниска и леко странна, особено след като бях свикнал с голяма пухкава възглавница.
Първата седмица почти не видях промяна. Будех се по същия начин и няколко пъти през нощта търсех стария си навик да подпъхна ръка под възглавницата. При Derila това не ми беше удобно. Ако заспя по корем с ръка под лицето, ръката ми се схващаше и това ме дразнеше.
Около десетия ден започнах да усещам разлика сутрин. Вратът ми не беше напълно отпуснат, но не правех онези бавни кръгове с глава, докато си правех кафето. До третата седмица промяната най-много си личеше при спане по гръб. Главата ми оставаше по-стабилна в средната вдлъбнатина и не се будех с усещане, че брадичката ми е паднала към гърдите.
При сън настрани резултатът беше по-неравномерен. Ако рамото ми беше добре подпряно от матрака, врата ми стоеше приятно изправен. Ако легнех близо до ръба на възглавницата, усещах напрежение от едната страна. В първите дни трябваше съзнателно да намествам главата си по-навътре, а това ми прекъсваше заспиването.
Има и неща, които не ми харесаха.
- Първите две вечери пяната имаше лек нов мирис, който изчезна след проветряване.
- В топли нощи ми се струваше, че зоната под тила задържа повече топлина.
- Формата не ми беше удобна за продължително спане по корем.
- Възглавницата е компактна и при по-широки рамене може да не дава достатъчна височина при сън настрани.
След четвъртата седмица спрях да мисля за нея всяка вечер, което за мен беше добър знак. Просто лягах и заспивах. Сутрешната скованост намаля, най-вече в дните, когато бях седял много пред компютъра. Не изчезна напълно. Ако през деня бях стоял прегърбен или бях носил тежка чанта, възглавницата не можеше да поправи това до сутринта.
Не видях особена промяна в хъркането и понякога се будех със сухо гърло, както и преди. Не усетих и някакъв специален охлаждащ ефект. За мен тя работеше най-вече като стабилна опора за врата, а не като решение за всеки проблем със съня.
Бих я препоръчал на човек, който спи предимно по гръб или настрани и търси по-ясно оформена опора. Подхожда и за пътуване, защото не заема много място, макар че аз не я носих навън, понеже не исках да я мачкам в чанта. Хората, които обичат меки и високи възглавници, вероятно ще имат нужда от време да свикнат.
Не бих я избрал при силна, постоянна болка във врата, изтръпване на ръката или след травма с очакване да реши проблема сама. В такива случаи тя е само част от условията за по-добър сън и бих потърсил медицинска оценка. Не ми изглежда подходяща и за човек, който спи почти само по корем и не понася средно твърда пяна.
Бих купил Derila отново, но не с очакване за чудо. Помогна ми да намаля сутрешното напрежение, след като минах през няколко неудобни нощи на адаптация. За мен това е добра възглавница за врат и гръб, стига да приемеш специфичната ѝ форма.