Използвах Tvidler като многократно използваем пластмасов инструмент със спирална накрайник за премахване на ушна кал. Изпробвах го заради чувството на запушване в дясното ухо и също така, защото вече не исках постоянно да посягам към памучни тампони. Исках да почиствам ухото нежно и без да натискам калта навътре.
Инструментът имаше оранжева дръжка и не изглеждаше крехък в ръката, въпреки че беше лек. Спиралната част беше от по-мек материал, така че първият контакт не беше остър или студен. Разбира се, нямаше никакво дозиране. Винаги използвах една чиста накрайник, вкарвах я само плитко в отвора на ухото и правех две или три много бавни завъртания в посока на спиралата.
Най-добре ми работеше вечер след душ, когато калта ми се струваше по-мека. Когато опитах да го използвам на сухо, усетих по-голямо триене. След всяка употреба измивах накрайника с топла вода и малко сапун и го оставях да изсъхне на кърпа. Това ме дразнеше малко, защото не исках да го прибирам влажен, но в същото време бях сигурен, че е чист за следваща употреба.
Какво наистина усетих с него
През първата седмица не се случи нищо забележително. Ухото не стана по-лошо, което приемах за добър знак, но налягането в него не изчезна. Понякога виждах малко кал на накрайника, обикновено по ръба на спиралата. Не беше приятно за гледане, но поне имах чувството, че инструментът нещо прави.
Използвах Tvidler около шест седмици, веднъж или два пъти седмично. По-честото използване не ми се струваше разумно. След третата седмица забелязах, че вече не си пипам ушите механично след всяко къпане. Чувството на запушване в дясното ухо намаля, но не изчезна веднага. По-скоро бавно изчезваше в периоди, когато използвах инструмента внимателно и след това оставях ушите да почиват няколко дни.
Най-голямата полза за мен не беше в това, че Tvidler извади голямо количество кал наведнъж. Той ми помогна главно да се отърва от лошия навик с памучните тампони. При тях имах тенденция да почиствам твърде дълбоко, защото имах чувството, че трябва да продължа, докато тампонът не е чист. Спиралният накрайник естествено ме спираше. Когато го вкарвах само до ръба, не исках да натискам повече.
Какво не ми хареса
- Трябваше да следя посоката на въртене, защото при обратното движение спиралата малко дърпаше кожата при входа на ухото.
- След едно по-дълго почистване усетих кратко сърбеж, който изчезна до сутринта.
- На края на накрайника трябваше да се мия внимателно всеки път, иначе ми се струваше нехигиеничен.
- Инструментът не реши напълно запушването, когато имах чувството за по-силна тапа.
Веднъж прекалих с въртенето. Не беше болка, а по-скоро неприятно налягане и усещане, че нещо се движи в ухото, дори когато вече бях извадил инструмента. Тази вечер оставих ухото на мира и на следващия ден всичко беше нормално. Оттогава си наложих просто правило: щом усетя съпротивление, спирам. Не се опитвах да вляза в слуховия канал.
Бих препоръчал Tvidler на човек, който обикновено има малко кал при входа на ухото, иска да ограничи памучните тампони и знае как да действа бавно. Подходящ ми беше като малка част от хигиената след душ, а не като нещо, което трябва да използвам постоянно. Напротив, бих го пропуснал при болка в ухото, изтичане, възпаление, свирене, внезапно влошаване на слуха или когато човек има съмнение за по-голяма кална тапа. В такава ситуация вече не бих експериментирал и бих се консултирал с лекар.
След шест седмици имах чувството за по-чист вход в ушите и по-рядко имах нужда да ги пипам. Не очаквах чудо и такова не се случи. Tvidler ми работеше като по-нежна замяна на стария лош навик, стига да използвах лека ръка и не натисках. Бих си го купил отново, защото беше измиваем, прост и при разумна употреба не ми пречеше.